какво от товаЧужди истини заспиват тихо пред моята врата.
Чужди спомени угасват скрити в тъмна светлина.
Чужда приказка за чужди дни, за бягаща луна.
Не са ми нужни твоите очи да видя светлина.
Теб те няма, какво от това
има други навън в нощта.
Не умирайСпят слънцата в мен,
чезнат всички светлини.
Спят земята и очите,
не заспивай, не изчезвай.
Сънувам уморен,
отлитат бели мечти,
мълчат луната и звездите,
Снежен сънсеверен вятър вее деня
сребърни капки се ронят
приказни феи пътуват в шейна
слънцето те ще прогонят.
снежен сън покрива земята
с бяла ефирна мъгла
снежен сън, ежти тишината
Утринна сянкаТихо свита пак мълчи сутринта,
вплела в дланите горчива мъгла
зад прозорец, покрит с цветни листа.
Бели камъни се сливат с пръстта,
на парчета скрита, спи тишина
зад прозорец, покрит с цветни листа (х2).