Да те бях зарязалаГадно ми стана, че заряза ме, но погледни - извинявам се, май не, че ти зарязал да си ме, ами изгубил си. Пак да те гушкам, искаш го, нали? До теб да слушкам, да, мечтаеш си, възглавница вземи и прегърни, мен ме няма, не звъни.
Аз за раздялата с тебе ли да страдам? Никога, дори се наслаждавам! Като бебе спя, вече никой няма да ме мачка и боли. Виж ме след затвор аз на свобода съм, на живот без теб не мога да наваксам. Ако знаех как добре ще съм, отдавна да те бях зарязала.
Ей, опа - още ти си ми топа, ей, опа - как без тебе да дишам сега?