Лили Иванова все тексты (слова) песен, переводы, видео, клипы

Бяхме с тебе две деца,
зачервени от игра,
ти с наган и със перо,
аз с наган и с болеро.

Припев:
"Бенг, бенг" – гърмеше ти,
"Бенг, бенг" – отвръщах аз,

"Camino" lyrics:

Eres tu que vas caminando
dulce gaucho con guitarra
con pedazo del cielo
que tu me cantas parpadeando.

Ay, camino, camino

Жизнь это момент в пространстве,
Когда мечта умерла одиночество сильней.
Я посылаю утру прощальный поцелуй,
Но глубоко внутри, мы никогда не знаем почему.

Дорога узка и длинна,
Когда глаза встречают глаза и чувства сильны,
Я отвернусь от стены,

Лили Иванова – «Беспокойное сердце»

Сърцето бие, бие и лудува,
сърце което все за теб тъгува.
Тупти сърцето в гърдите на момиче,
едно момиче, което те обича.

Сърцето бие, бие като лудо -

музика: Александър Йосифов, текст: Богомил Гудев, аранжимент: Иван Пеев, Константин Драгнев

Във ранната утрин пропява камбана
и буди старите спомени.
Имало майстор във бояна
имало майстор на икони.

Прости икони, тихи и бедни

Грешница съм аз на любовта,
дайте ми да любя да горя!

Грешница съм аз на любовта,
този грях любовен се повтаря,
затова е лудо вино тя,
затова е сладка изневяра.

Девет кръга, като в ада,
знай, че има любовта.
Мила, жестока - тя е суша и вода.
Тъжна, засмяна - моят дар и моят край.

Девет кръга, като в ада,
трябва да преминем в любовта.
С мен ли си или те няма? Какво съм аз за теб?

Моя любовь, любовь моя земная
Со мной простилась где-то на пути
Я думала за ней придет другая
Меня от одиночества спасти

Я думала за ней придет другая
И снова ею буду я сильна
Но только лишь недавно поняла я

Ела! / Приди!
Че притъмня и стана тежко.
Пътеката остана без душа.
Защото няма истина без грешки.
Аз чакам сама, страдам и мълча.

Неволята от преданност настана.
От ревност – риска, от тъга – скръбта.

За да те има,
бих станал планина непоклатима.
За да те има,
бих станал гъвкава върба-лозина.
За да те има,
разкъса вик нощта безумно синя
След теб и любовта...

Когда-то было всё иначе,
Когда-то я другой была,
С тобою радости не пряча
Я по земле весенней шла.
И птицы пели в поднебесье,
И мир распахивал нам дверь,
Казалось, мы навеки вместе,
Но как далёко ты теперь.

Искам те, забързана сред хората.
Искам те във миг на съзерцание.
Искам те, отпусната в умората.
Искам те, събудена в зори.

Искам те, когато съм с приятели.
Искам те в трептяща тишина.
Искам те, загледана в очите ти.

Кой ражда болката.
Красивата, капризна, горда болка.
Кой ражда болката.
И защо така сме влюбени във нея.

Ти, който като млад
си свиркаш пред страха.
Ти, който като огън

Какво ли не в живота си не бях.
Какво ли не отпих – любов и злоба.
Бях най – богата, бях сетен сиромах,
но не и просяк, при това на обич.

Просията ме пълни с гняв, с тъга.
Просията обижда ме, гори ме.
Затуй махни си щедрата ръка

Обич ли загубя, или мил приятел,
Вяра ли просипя, нежност ли прокудя.
Хризантеми цяла есенна поляна
В сън ми идват, галят мойто ложе.
В сън ми идват, галят мойто ложе.
Хризантеми, мои хриизантеми,
Смеещи се восъчни принцесси.
Бели чисти утринни сестри

Наше лято - дълго като вечност. Наше лято - кратко като миг. На любов, на скръб ли, ни обрече? За какво ни сбра във своя миг? С корони - вплетени ръце човешки. Със луна - лице над две лица. И с едно дихание горещо ти овъгли нашите сърца. Припев: Ти не бързай лято. Чакай миг неповторим. Ах, поне в сърцата ние да те задържим. Сняг ще падне , клони ще прекърши. Лунен вятър лик ще угаси. Но със сняг и вятър ли ще свършиш- наше лято - топъл миг красив. Припев: Сбогом, наше лято. Сбогом, миг неповторим. Ах, поне в сърцата ние да те задържим.

Сърцето бие, бие и лудува.
Сърце, което все за теб тъгува.
Тупти сърцето в гърдите на момиче.
Едно момиче, което те обича.

Сърцето бие, бие като лудо.
Не вярва то, че ти обичаш друга.
Тупти сърцето, тъгува и копнее

Ти беше мойта първа
и мойта най – последна обич.
Какъв бе моят грях,
че те обичах, повече от всичко.

Ти беше моята душа
и мойта най – голяма вяра.
Какъв бе моят сън

Моя любовь, любовь моя земная
Со мной простилась где-то на пути
Я думала за ней придет другая
Меня от одиночества спасти

Я думала за ней придет другая
И снова ею буду я сильна
Но только лишь недавно поняла я

Кой дойде? Кой се спря?
Глас познат ли дочух?
Кой среднощ ми смущава съня?

Може би. Може би
във безлюдния град
някой търси подслон, топлина.

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов, една съдба.

Те са пред мен - две сенки огнени.
Те са във мен - две болки плачещи.

Кой е този нежен глас?
Думи, парещи във мен
Тъмнина и светлина,
Две души в любовен дом.
Ти си слънце и луна,
връх и долина.
И една любовна нощ,
и грях без вина.

Душата ми вихрушка я обрули.
Защо я пуснах гола и пеша
Сред вашите ласкателства и хули.
Защо ви дадох своята душа ?

Защо ли като храм ви я отворих
Без да помисля аз че някой ден
Незнайно кой от вас жестоки хора

Стари мой приятелю, чуй годините,
всеки има своят дом и свойто рамо.
Всеки има своят път и свойта съвест,
виж децата ни колко са пораснали.

Не, недей да ми припомняш,
не, недей да ме поглеждаш
тъй отчаяно и нежно - не!

музика: Морис Аладжем
текст: Димитър Ценов

Ако ти поискаш с теб да
тръгнем двама по света
всички твои мисли трябва
да узная в любовта.

И пак онази стряха, вита, ясна.
И пак над нея оня заник тих.
И пак тъй вечерта смирено гасне,
тъй както в дебеляновия стих.

Но вече тук живеят чужди хора.
И камъчето, хвърлено в нощта,
днес не отваря малкия прозорец.

Най-после светлина припада.
Най-сетне ражда се денят.
Тук някъде се свършва ада.
И почва път. И почва път!

Ти дълго ще ме придружаваш,
но няма да ме утешиш.
Съмненията утвърждават

Обич ли загубя, или мил приятел,
Вяра ли просипя, нежност ли прокудя.
Хризантеми цяла есенна поляна
В сън ми идват, галят мойто ложе.
В сън ми идват, галят мойто ложе.

Хризантеми, мои хриизантеми,
Смеещи се восъчни принцесси.

Обич ли загубя, или мил приятел,
Вяра ли просипя, нежност ли прокудя.
Хризантеми цяла есенна поляна
В сън ми идват, галят мойто ложе.
В сън ми идват, галят мойто ложе.
Хризантеми, мои хриизантеми,
Смеещи се восъчни принцесси.
Бели чисти утринни сестри