Хубава си, моя горо, миришеш на младост, но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост.
Който веднъж те погледне, той вечно жалее, че не може под твоите сенки да изтлее.
А комуто стане нужда веч да те остави, той не може, дорде е жив, да те заборави.
Твоите буки и дъбове, твоите шуми гъсти, и цветята и водите, агнетата тлъсти, и божурът, и тревите и твойта прохлада, всичко, казвам, понякогаж като куршум пада
на сърцето, което е всякогаж готово да поплаче, кога види в природата ново,
кога види как пролетта старостта изпраща, и под студа и под снега живот се захваща. Pretty my forest, smell of youth but instill in our hearts only sorrow and pity.
That once they look, he forever mourn, it can not under your shadows to fade away.
And whom become necessary vech not leave, he can not, till it is alive, you zaboravi.
Your beeches and oaks your noise thick and flowers and water Lambs fat and peony, and grasses yours coolness everything I say ponyakogazh like a bullet falls
the heart, which is vsyakogazh ready to cry when you see Nature in new
When see how the spring old age sent and in the cold and in the snow life is fixed.