ЕПИЗОД все тексты (слова) песен, переводы, видео, клипы

Аз не обичам изхода фатален
И няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
Когато пея, а не съм щаслив.

Аз не обичам склюки да се калям,
А също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме лалят,

Ако умра ил загина немой да ме жалите!
Напийте се с руйно вино строшете ги чашите!(2)

Е е е верни другари!Песен запейте мене спомняйте!(2)

Ако умра ил загина девет попа викайте девет попа
пет владици помен да ми правите!(2)

Ето я земята, сякаш Бог,
Всесилния владетел на Небето,
я даде на народа ми в Оброк,
след дългите страдания,
И ето – аз вземам шепа пръст на свойта длан.

Аз влизам в бой с великата империя,

От Батак съм чичо, знаеш ли Батак?
Там зад тези планини.
Нямам татко,майка, ази съм сирак,
и треперям ако зима идва.
Ти Батак не си чул,аз съм от там,
помня го страшното клане,
бяхме девет братя,а останах сам
ако ти разкажа,страх ще те завземе...

Болен ми лежи Миле Попйорданов,
болен ми лежи Миле Попйорданов
а до него седи старата му майка,
милно го гледа, жално го жали

Стани ми, стани мило мое чедо!
Стани ми, стани мило мое чедо!
твоите другари по сокаци ходят,

В тъги, в неволи младост минава,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки

Припев:
Той жив е, жив е българският бог. Той нас
в най-мрачни векове oпази.
и днес той бди въз наште съдбини.
жив е българският бог.

1.
Тревожни дни, велики дни!

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупаци, вие не знаете
позор ли е, или слава!

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мене духът свободен,

ВОЙНА

Видях небето да гори,отвсякъде,
и конникът в червено да води странно през дима,
въоръжено и зло пълчище кръвожадна гмеж.
Ножът който антихриста точи,за диви лешоядни пиршества
при своето пришествие безбожно е даден на безкръстници
Война!(2)

Дивашки хан-целият на конска пот смърди.
/Смърди,целият на кон смърди./
В блатата скрит,точи нож и скърца със зъби.
/Зъби,точи нож в блатата скрит./
Този хан ни предизвика днес.
Този хан в блатата скрит.В блатата скрит.

Воня и смрад!

Нещастници, глави без капка ум,
невежество е вашата поквара
(дрънчи на раменете празен гюм!)
наивни луди, жертва на кошмара
да сърбате противната попара
без угризания на съвестта
и тъй да сте подлога на смъртта,
нима срамът е прокълнато семе?

Храната е скъпа,
огнището тлее,
кажете как може
беднякът да живее.

Борете се слънце
и нощем да грее,
защото беднякът

Аз зная че ислямската война
е смъртоносна схватка с друга вяра!
Евтимий е по страшен от
Шишман - той не в стени в душите
се затваря!
Като в крепост нея с
ятаган - не ще превземем!
Не ще превземем!

Заблеяло ми агънце,
във тодорови кошари.
Като му агне заблея,
Цяло му стадо разблея.

Тодор на агне продума,
Агънце байно рогато,
Защо ми жално заблея,

Буря в облаци се крие, Вихър преспи сняг мете, Ту като хиена вие, Ту реве като дете. Нека пием, моя мила Спътнице от младини. Де е чаша да подая? От сърце се усмихни. Зимата под нашта стряха Шушне като таласъм, Я почуква с пръсти плахо От прозорчето отвън. Нека пием, моя мила Спътнице от младини. Де е чаша да подая? От сърце се усмихни. Ти запей ми, как живяла Зад морето тихо птица, Как към извора вървяла Преди изгрев хубавица. Нека пием, моя мила Спътнице от младини. Де е чаша да подая? От сърце се усмихни.

Припев:
Перущице бедна, тнездо на гепои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!

Поклон на теб, граде, пепелище прашно,
на борба юнашка свидетелство страшно!

Христо Ботев - Към брата си

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,

Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово.
На робите слепи в робската страна
носеше съзнание, крепост, светлина.

Говореше често за бунт, за борба,

Ти ли си, мале, тъй жално пела,

ти ли си мене три годин клела,

та скитник ходя злочестен ази

и срещам ти, що душа мрази?

И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над праха,
един ще жали, друг ще ме проклина,
но моите песни все ще се четaт!

И много имена и лесна слава
годините без жал ще изметaт,
ще ги покрие плесенна забрава,

О, хора, що след нас сте се родили,
не ни упреквайте със думи зли -
ако към нас доброто сте проявили,
над Вас самите Бог ще се смили.
Висим петима, виждате, нали:
плътта на всекиго била е драга
но ето я - вони и се разлага
и всяка кост във пепел се руши,

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах азе хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз робска черна прокуда,
дето нас млади пропъди

Над прегъбения свят денят догаря уморен.
Мрак подгонил е нататък светлината.
Натежало от безброй звезди, небето се навежда над земята.
В тъмната утроба втурва се съдба – в едно небе и земя.

Константинополският трон настръхнал е от нов кошмар –
враг прекрачил императорската воля.
Правото да бъде най-велик някакъв суров народ оспорил.

O,шипка
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стрелят, и кръв я залива.
С нов дъжд крушуми, камъни и дърве

Ти искаш всичко за мен да знаеш
задаваш въпроси като дете.
Дали да кажау дали ще останеш;
ще можеш ли да разбереш?
Да знаеш всичко за мене е бреме,
което не всеки ще понесе,
почакай малко, трябва ми време,
бе болката бавно ще се разнесе.

Снагата ми е вледенена!
Обречена е всяка плът!
Човек се гърчи в пот студена
от страх че ще му спре дъхът!
Приключил жизнения път
той си отива от земята!
Безпомощни са да го спрат
детето братът и сестрата!

Един монах тъмен, непознат и бледен,
под лампа жумяща пишеше наведен,
във скромна килийка, потънала в сън,
умислен, не чуващ набожния звън.

Най-после отдъхна и рече конец,
на житие ново аз турих венец,
на волята рожба, на бдението плод,

Пак ти майката разплака
този гаден генерал
че го махна от стената
твоя гъз дебел и бял

Чак в Испания горката
плакала от срам и жал
че го няма на стената

Вий, покойници, в други полк сте днес,
отпуск няма там, ни зов за борба,
Вий братски се прегърнахте със чест
и с лека нощ до втората тръба.

Българийо, за теб, за теб умряха те,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, достойни Майко са,

Кавал свири на поляна
на поляна край горица
млада хубава Стояна
търчи с менци за водица.

Хей изскочи стара майка
на висок и хубав чардак.
Ахна тръшна се заплака

Слушай как шумят шумите, буките,
слушай как шумят шумите, буките,
слушай как шумят шумите,
плачат за войводата, капетано!

Другари верни, другари, другари,
другари верни, другари, другари,
кога край село стигнете,

Ти си отиде. Сам останах
и друга обич не познах.
но твойте сълзи виждам само
и чувам само твоя смях.

И скъпи станаха, и мили
отминалите наши дни.
Със колко нежност, с колко сили

Тука се родих (музика и текст: Симеон Христов)



Тука се родих. Тука ще умра.

Над мен ще пее песни старата гора.

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,

Я надуй, дядо, кавала
след теб да викна, запея
песни юнашки, песни хайдъшки,
песни за вехти воеводи.

Да чуят моми и момци
по саборове и по седенки,
юнаци по планините

Зная си дълга !
Достойно като войн да загина !
Но твоя дълг е паство и родина
да преведеш оттатък само вяра
сега е нужна - Нещо съм разбрал
през моя преждевременно узрял
живот и то е истина прастара !
Непоклатима !

Ето ти чедо вече чу че си избран
че ще поемеш непосилно бреме
че в светлия свещенически сан
ще светиш като факла в тъмно
време.То иде и тогава ни войска
ни цар ни вожд ще защитят народа
към твойта благославяща ръка
ще гледат всички ти ще станеш

Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
люто ранена.

Припев:
Марш, марш,
с генерала наш!