ИстинскаТи се връщаш във нощта, молиш ме да ти простя, колко исках да забравя аз, твойте устни твоя глас. Ще бъдеш ли истинска сега, ще бъда истински и аз. Целувай ме ти както някога! Ще бъдеш ли истинска сега, ще бъда истинска и аз, недей, не си отивай никога! Спри да ми припомняш вече ти кой кого е наранил. Само твоите очи сега, ще ми върнат любовта.
Недей, Недей„Момиче, недей! Недей!
Момиче, недей да мислиш за него!
Ще оплете и твоето сърце!”
Предупредена съм – добре!
„Момиче, недей! Недей!
Момиче, недей, не го поглеждай!”
Точно това ще правя!
Ще ти разкажа с очи за мен:
Първи гряхСпирам до тук, не искам и да зная, как си дошла от спомена. Спирам до тук, по теб ума си губя в тебе са всички неща. Ти разбиваш сто тела, мога ли да устоя? Беше моят първи грях, първият бях. В свят от лъжи, потънал в спомени, как ми горчи, как ме боли... Не ще се спра за теб ще продължа, болката да утоля. Ти разбиваш сто тела, мога ли да устоя? Беше моят първи грях, първият бях...