Ах, моретоСянка на птица
Над късните плажове слиза,
Бяга, подобно на палав хлапак, бриза
Пясъчни спомени ронят се пак,
Вече усещам предесенен знак,
Слънцето бавно загръща се
В облачна риза.
Все по-студена е всяка вълна,
Есента на мамаЕсента на мама
Всяка есен се заричам
да се върна тук.
Мама чака под асмите,
гасне всеки звук.
Дълго, дълго тя се взира
в пътната врата…
чака стъпките ми леки |
Лятото, лятото Лятото, лятото
Лятото, лятото, лятото-
Море- синьо мастило...
Пиша с него по пясъка: “Обичам те!”
Нито ден е, нито вечер Нито ден е, нито вечер
Пр: Към теб вървя и все в посока неизвестна...
Насам, натам и все не мога да те срещна...
Там край бавната река Там край бавната река
Пак заставам на брега-
там край бавната река с огледалната вода...
Но дали съм аз това?
Тръгвай, щом решил сиТръгвай, щом решил си
Тръгвай, щом решил си-
няма да те спра!
Много ли поисках?
Шепа пепел, две сълзиШепа пепел, две сълзи
Все под спомени вървя
и дочувам твоя глас.
Твоя шепот, твоя смях-
бях ли с теб или не бях?
Търсих те от град на град
на всеки бряг.
И сама пребродих този свят-