Вървях един следобед без цел и посока. Вървях, а беше пролет и бе красив денят.
В небето, къс коприна, изведнъж видях отлитащо хвърчило и чух забравен смях.
Ти лети, лети, детски спомен жив, връщаш ни отново в онзи чуден свят. Ти лети, лети, миг отне щастлив, връщаш ни години, минали назад.
В късен тих следобед срещнах спомен. Дали, защото пролет отново бе дошла?
Това хвърчило пъстро ме върна в дните детски и аз във чуден полет със него полетях.
Ти лети, лети, детски спомен жив, връщаш ни отново в онзи чуден свят. Ти лети, лети, миг отне щастлив, връщаш ни години, минали назад.
(музыка: Димитър Пенев, слова: Иван Тенев) I walked one afternoon without purpose and direction. I walked, and it was spring and it was a beautiful day.
In the sky, short silk, suddenly saw fleeting kite I heard laughter and forgotten.
You fly, fly, childhood memory alive us back again in that wonderful world. You fly, fly, moment took happy us back years passed away.
In late afternoon quiet I met memory. Is it because spring again he had come?
This colorful kite me back to the days children and I in wonderful flight I flew with him.
You fly, fly, childhood memory alive us back again in that wonderful world. You fly, fly, moment took happy us back years passed away.