Вече тридесет години, откакто съм роден, а в живота си не помня красив един единствен ден. В порутени бордеи премина мойто детство, с баща си се гордея - алкохолик съм по наследство. Слез от мерцедеса, туз, да чуеш Коньовица блус!
В училището сядах все на последните редици, а в междучасието бягах далеч от всички ученици. В клас моите връстници жънеха успехи, аз страдах от амбиции - да скрия свойте вехти дрехи. Слез от мерцедеса, туз, да чуеш Коньовица блус!
Аз живея във колиба - също като чичо Том, а срещу нея се издига красив и бял партиен дом. Там в луксозни канцеларии със паркет и със мокет шетат трескаво другари - проектират нов банкет. Слез от мерцедеса, туз, да чуеш Коньовица блус!
Аз знам, че има хора, дето са добре, животът до колене е за тях море. Но не мога да предскажа в кой ли ден проклет ще ме намерят на паважа между кофите за смет. Слез от мерцедеса, туз, да чуеш Коньовица блус! For thirty years now since I was born, and in my life I do not remember a beautiful one day alone. In the broken bordes passed my childhood, with my father I am proud - I am an alcoholic by inheritance. Get down from the Mercedes, you can hear Konywitz blues!
At school I was sitting on the last ranks, and in the break, I ran away from all the disciples. In the class my peers have been successful, I suffered from ambitions - to hide my old clothes. Get down from the Mercedes, you can hear Konywitz blues!
I live in a hut - like Uncle Tom, and a beautiful and white party party stands up against her. There in luxurious offices with parquet and carpet cheetah comrades - design a new banquet. Get down from the Mercedes, you can hear Konywitz blues!
I know there are people who are good, life to your knees is a sea for them. But I can not predict on what day the damned will find me on the pavement between the bins. Get down from the Mercedes, you can hear Konywitz blues!