Ти стоиш сред жълта тишина, Хладно диша старото море, От безкрая иде тъмнина. Може ли човекът да я спре?
Можем ли ний младостта да спрем? Тя за сбогом маха ни с ръка. Като ден се раждаме и мрем, Но морето все стои така.
Морето има цветове и глас. Нняма време, затова е вечно. Погледни го не е като нас – Уж е близо, а пък е далечно!
Утре с него ще се разделим И с дървото с младите листа, Със тревата, меже би с любима, С тази уморена красота.
Тъмен вятър носи нощен хлад, Но във нас е тъжно и горещо! От рождене на този свят Вечно се разделяме с нещо! You stand in yellow silence Cool breathe the old Sea From infinity coming darkness. Can man stop her ?
Can we Knee youth to stop ? She waves goodbye to our hand. As the day we are born and mrem , But the sea still stands true.
The sea has colors and loud. Nnyama time , so it is forever. Look it 's not like us - Ostensibly close , while a distant !
Tomorrow we will split And the tree with young leaves , With grass mezhe it with love, With this tired beauty.
Dark night brings wind chill But in our sad and hot! Rozhdene of this world Forever break something !